Понеделник, Февруари 15, 2010

Вече за трети пореден понеделник вали сняг.Поредният трети гаден старт на седмицата.Явно времето е решило, че трябва да отчита дейност именно в понеделник, да натрупа, после към вторник и сряда да почне да се затопля, в четвъртък вече се чувстваш като плуващ в Ниагара, в петък обувките са ти почти изсъхнали, а уикенда мирише на пролет.И после идва понеделник, не стига че едвам ставаш/ защото е понеделник и е нормално да не ти се живее в 06.00/, ами навънка вали направо от небето гнусната киша, без да чака да се срещне с тротоара.Поне да беше истински сняг !
Излишно е да казвам, че в тези трагични понеделници, поради снеговалежа в София настава апокалипсис.Темата е дъвкана и предъвкана, а аз все още като се опитвам да пресичам в такива условия или затъвам, или нагазвам в езерата около тротоарите.
И днес беше същия мокър, студен и уморителен понеделник.Цял ден бях с мокри крака, заради горепосочените езерца, през които трябва да минеш щеш не щеш за да стигнеш от точка А до точка Б и цял ден от улуците ми капеха ледени капки във врата.Красота !!!
А аз питам кога ще дойде лятото от ноември.А то не идва и май не иска да дойде.Хайде, нека не прекаляваме, нека е пролет поне ! Никога не съм вярвала, че времето наистина толкова действа на настроението, но - факт!
Очаквам с нетърпение разцъфването на дърветата, пролетното слънце припичащо на обяд и внезапното захладняване вечерта, колкото да напомни, че е април, а не август.И после горещото задушно лято, следобедните бавни часове, които едвам минават.Хората се пържат, а аз най-после съм намерила идеалната температура.Облечена леко, радваща се на летните месеци, чакам най-приятното нещо на света - лятна вечер, придружена с бира и приятели.
Искам да е лято...