Бегониите на белия прозорец

На тясната калдъръмена уличка Резвая се издигаше една седеметажна кооперация.В сградата нямаше нищо забележително: не се отличаваше с някаква особена архитектурна стойност, дори на няколко места мазилката в цвят охра се беше смъкнала.Имаше само едно красиво местенце.На последния, седми етаж сгушен точно под покрива имаше един красив еркерен прозорец,по чиито перваз бяха наредени саксии с бели и розови бегонии.
В малкия апартамент с розовите цветя и бялото кокетно прозорче живееше възрастна госпожа, мила и добра, стараеща се да не пречи никому.Имаше син, който преди трийсетина години беше заминал за чужбина и внуци, които бе виждала само на снимка.Преди две години и любимото й забавление беше отнето – нанесоха се на долния етаж младо семейство, които роптаеха срещу свиренето на пиано на бабата.Тя нямаше друг избор освен да се примири, защото не искаше на никой да досажда с присъствието си и беше затворила завинаги капака на старото немско пиано.
Истината беше, че тя не беше важна за никой.Освен за котките на двора, с които винаги разделяше обяда си и бегониите на прозореца, за които се грижеше.Бабата дори не беше сигурна кога за последно бе чула някой да я вика, да я поздравява.
Жената погледна надолу през прозореца, към плочките – малки квадрати, постлани върху тротоара...
И в миг спокойната миловидна жена се преобрази – хвърли се към прашасалия телефон, разплакана и напълно обезумяла.Първо набра телефона на полицията, скалъпи набързо някаква тревожна лъжа за грабеж, даде точния адрес и затвори.Същото стори и с пожарната и бърза помощ.Вече се чуваха сирените отвън, когато със страшна сила отвори капака на пианото и задумка, колкото старите й пръсти й позволяваха по клавишите.Завърши с гневен акорд, извика внезапно, стана и почти се затича към отворения прозорец.Преметна единия си крак навън и погледна надолу към суматохата, която беше създала.Всички те бяха дошли заради нея!Погледна за последно бегониите и се понесе надолу към цветната вихрушка, която я очакваше и сякаш я примамваше..

Макар и за един трагичен момент, тя беше станала важна.Трагично важна.


Този текст е на почти 3 години.Намерих го случайно.Писан е по повод конкурс за кратка проза.